Той е първородния син на Петър Никифоров- виден търговец, развивал дейността си в страната и чужбина.
През 1870 година Христо Никифоров се записва ученик във Виенската търговска академия, а 2 години по- късно е студент във Висшата търговска академия на град Гера ( Германия), която завършва през 1875 година. Завърнал се в Ловеч, Христо продължава търговските дела на своя баща. Въвежда съвременни методи на счетоводност и отчетност във фирмата и европейски елементи в обзавеждането и подредбата на своя дом. След първото освобождение на Ловеч (5 юли 1877г. ) е включен във временните български управленчески и охранителни структури, а десет дни по- късно след възстановяването на турската власт в града е отведен и затворен в Плевенския затвор, от който излиза след освобождението на град Плевен ( 28 ноември 1877).
След Освобождението високо образованият предприемчив търговец, с делови контакти вътре и извън страната, Христо Никифоров се реализира на две поприща- политика и стопанство. Бил е общински и окръжен съветник, председател на Окръжния съвет. Избран е за народен представител в IV, V, VI, VII и VIII Обикновенно народно събрание и III и IV Велико народно събрание. Върхът в политическата му кариера е поста заместник председател на VII ОНС (1893- 1894 г.).
В заника на 19 век и в зората на 20 век на съдружни концесионни и акционерни начала осъществява в Ловеч и страната множество стопански проекти и участва в управлението и контрола на редица финансови институции.
—————
